и за неговата роля за създаването на
 Първото читалище в България

Емануил Васкидович е роден в гр. Мелник през 1795г. В мелнишкия край по онова време живеели главно българи. Те поддържали връзки по между си и запазили българския език и чувството за българска народностна принадлежност. От такова българско семейство, според много автори, произхожда и Емануил Васкидович. Поради факта, че той е владеел отлично гръцк език, а също вероятно и поради някои други причини, до преди 30-40 години ,се е считало, че той е бил грък. Много новооткрити факти след това обаче показват, че той е българин. Емануил Васкидович отначало е учил в гръцкото училище в Мелник, а по-късно в гръцкото училище на остров Хиос. В това училище по онова време се разпространяват новите идеи и открития на 18 и началото на 19 век. С тези идеи и открития Васкидович се запознава още в ранна възраст и това става причина за приобщаването му към българския народ, формирането на желанието му за опознаване на неговото минало, език, традиции както и отдаването на способностите и енергията му за неговото пробуждане и развитие. Подготовката, която получава от гръцкото училище му позволява да служи с цялата си всеотдайност за пробуждането на българския народ.

След завършване на училището в Хиос Васкидович се връща в Мелник. Предполага се, че той е имал намерение да стане учител в родния си град, но се случват някои събития, които го принуждават да напусне града. За това съобщава и самият Васкидович:

"Понеже тогавашната отоманска династия унищожи благополучието на населението на моя град аз и много негови синове бяхме принудени да избягаме. Взех горчивото решение да замина за чужбина като безотечественик, като оставих в родината родители и всяко друго любимо същество."

На път за Букурещ, Васкидович остава да пренощува в Свищов. Тогава научават за него видни свищовлии от средната махала, срещат се с него и го уговарят да остане в града, за да създаде светско училище в тяхната махала, като се използват парите, получавани от даренията на Сакелариевич.

Макар и само на двадесет години, Васкидович е бил в състояние да се справи с този проблем, защото имал солидна за времето си научна подготовка. В Мелник и на остров Хиос той е изучавал математика, физика, астрономия, химия, философия, старогръцки и новогръцки, латински и френски езици. Заедно с научната подготовка, която получава в гръцките училища, пребивавайки в тях, Васкидович е имал възможност да се запознае и с организацията на обучение в светското училище. Затова той създава в Свищов училище, подобно на модерните за времето си гръцки светски училища, съществено различаващо се от примитивните килийни училища. Тъй като тогава хората у нас под училище са разбирали само килийно училище, което давало твърде елементарни знания, а гръцките училища давали сериозни нови знания, Васкидович нарича отначало училището "Елино-греческое" училище. След като приема предложението да стане учител в Свищов, през 1815г. започва строежът на сградата за училището използват паричните средства, дадени от Сакелариевич. Този факт е освидетелстван с плочата, зазидана в една от стените му. На нея пише:

"1815г. По судбине возвывшаются и от поползновения крипчайша. Во имя вышняя промисли доблестному собранию гражданского составления. Свищовского прозженная Болгария."

Парчета от плочата се съхраняват в къщата музей Алеко Константинов

Тук ще се върнем отново на строителството на сградата на училището, то заема съществено място в дейността на Емануил Васкидович.

От проучените литературни източници се разбира, 1815г, че  само е започнато построяването на сграда за училището на Васкидович. Поради недостиг на средства тя е окончателно завършена едва през 1824г. Вероятно обучението през този период се е водело в друга или в недовършената сграда. Освен това ежегодните лихви от даренията на Сакелариевич са били недостатъчни и за поддържането на обучението. Затова се е налагало по-заможните граждани от Свищов, а също и бивши свищовлии, живеещи в Букурещ да бъдат "подканвани" да правят нови материални дарения. Този факт най-добре се установява от "Всеобщий кондик" на училището, който се води от 23 април 1824г. В него бележките започват от 1814г. и освен дарението на Сакелариевич от 14 юли 1814г. (16 000 гроша) са посочени и други дарения. Например съобщава се, че на 13 юни 1818г. търговци подарили 6000 оки сол, че "такчийският еснаф" подарил 39 гроша, които останали непохарчени на негов празник.

В своето "Прескробное оправдание" Емануил Васкидович съобщава, че в началото на 1824г. или 1825г. той и Христаки Хаджиденков "отиват в Букурещ, където се срещат със заселени там заможни свищовлии и ги убеждават да дадат по-големи помощи за издръжката на училището". Било им неудобно, но за целта използвали и някакъв народен обичай по Ивановден, за което Васкидович пише:

"Стидно дело, но за ползу отечества бист полезно. … Освен парични помощи придобихме и дюкяне, и магазии".

Въпреки трудностите при набирането на средства за довършването на сградата, започната през 1815г., Васкидович поставя въпроса за строителството на нова сграда, през 1830г. пред тогавашния настоятел Алекси Дамянов. Последният оглавявял акцията за набиране на помощи и "понеже бил енергичен и деятелен общественик успял да доведе работата докрай. До средата на 1832г. новата сграда била построена и от началото на следващата учебна година в нея имало вече необходимите стаи, в които да се водят учебни занятия" .

Началото на традицията, положено от Сакелариевич, чрез дарения да се осигурява съществуването на училището, продължава и до Освобождението на България от турско робство. Това се вижда и от Приложението в края. То (това начало) подробно е проследено от автора Иван Гунев, който е един от бившите директори на училище "Филип Сакелариевич" и можем да кажем, че вече е станало традиция. В най-ново време (1995г.) книгата "Славяно-българското детеводство на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович" - Свищов, 1995, която току що споменах, дадена в Приложението, която цитирах по-горе, всъщност също е едно дарение за училището. То е направено от съставителя й, от авторите на поместените в нея статии и от секцията на СБМ в Свищов "Проф. Емануил  Иванов", която осигурява странирането. За издаването на тази книга са заплатени само хартията, а отпечатването с парични средства, подарени от фондация "Отворено общество" - София. Тя е издадена по случай 160 години от излизането от печат на "Славеноболгарское детоводство" и 200 години от рождението на Емануил Васкидович. Посветена е на училището и на неговите дарители и създатели.

От 1995г. и до днес училището също продължава да получава дарения.Списък от такива дарения ми беше любезно предоставен от учителя по история в училище "Ф. Сакелариевич" г-н Илия Димов Василев.

(фиг. 2)

Историята със сградите на училище "Филип Сакелариевич" няма да бъде пълна, ако не посочим, че през 60-те години на 20 век към старата му сграда е построена нова пететажна просторна съвременна сграда. Големите портрети на Сакелариевич и Васкидович (фиг.2) ежедневно напомнят на учениците, че някога преди повече от 185 години на това място е поставено началото на светското училищно дело у нас, рожба на големи български патриоти.