за средата на 19 век на дарението от 

книги, направено от Емануил Васкидович

От изложеното по-горе се вижда, че цялата творческа и организаторска дейност на Емануил Васкидович можем да разглеждаме не без основание, като едно неоценимо дарение, защото заплатата, която е получавал и още повече пенсията му на старини съвсем не са съответствали на онова, което той е дал не само за израстването на интелигенцията в Свищов, а и в цяла България. Но освен това неоценимо дарение Васкидович прави също така не по-малко оригинално и ценно интелектуално дарение, представено в материални носители - книги. При създаването на първото българско читалище в Свищов на 30 януари 1856г.  той е един от инициаторите и е член на първото му ръководство. Но докато други видни свищовлии подаряват на читалището 37 409 гроша, Васкидович подарява 800 тома от личната си библиотека. Това е може би най-голямото дарение на книги по българските земи през 19 век. Един учител да притежава в онова време 800 книги, предимно със светско съдържание, когато на български език едва ли да е имало напечатани 200 книги с такова светско съдържание, е истинско чудо. За светското съдържание на книгите в библиотеката на Васкидович свидетелства П. Р. Славейков. Той пише, че в тази библиотека имало книги с такова съдържание "каквото досега не бях виждал. Това беше за мене откритие каквото не бях сънувал,  защото аз не знаех,че има книги с нечерковно съдържание". Книгите, подарени от Васкидович през 1856г. послужили като база на библиотечния фонд на читалището. От тях днес са запазени повече от 500. Те са на различни езици: гръцки, сръбски, руски, френски, български и др. Между тях има такива за изучаване на латински, френски, гръцки и румънски езици. Повечето от тях са издадени преди 1815г. Това показва, че тези езици Васкидович е изучавал още на остров Хиос. Най-голям е броят на запазените книги с литературно и научнопопулярно съдържание.  Между тях са “Илияда” от Омир, “Диалози” от Есхил, “Биографии на велик хора” от Плутарх, “Сборник от Езопови Басни”, за митологическите богове” и други.

 Важно място от запазените книги от дарението на Васкидович, заемат математическите.

Както учебните, така и научните книги в библиотеката на Васкидович свидетелстват за голямата му научна ерудиция Повечето от тях в България са единствено притежание на библиотеката на свищовското читалище. Това означава, че разполагайки с възможността да използва такива книги, каквито в други градове по нашите земи преди Освобождението от турско робство не е имало, свищовската интелигенция е била поставена в по-благоприятна среда. Това е може би още една от причините, макар и не голям град, Свищов да дава на България относително голяма част от националния ни елит след Освобождението. Част от този елит е показан на следната схема.

Направените дарения през 19 век в гр. Свищов от Филип Сакелариевич и Емануил Васкидович са не само оригинални и първи по рода си по нашите земи. Чрез тях се поставя началото на институции (училище и библиотека), далече надхвърлящи по значимост границите на Свищов. Събраните, анализирани и систематизирани нови факти, свързани с даренията и особено с училището, чието начало е поставено през 1815г., а също и с неговия създател Емануил Васкидович показват, че се налагат преоценки на до сега наложилите се официални становища относно характера и “първенството” им във времето. Особено важна е ролята, която са играли тези две дарения като примери за подражание. Между многото последователи на Ф. Сакелариевич и Ем. Васкидович като дарители в Свищов заслужава специално да бъдат отбелязани дарителят Димитър Хадживасилев на средствата за построяване сградата на Търговската гимназия, дарителят Д. А. Ценович на средствата за построяване на основния корпус на Стопанската академия, дарителят Кирил Аврамов на средства за построяване съвременна сграда на читалището. Тези и многото други дарения, част от които са посочени в изложените по-горе факти, дават основание да се каже, че дарителството в гр. Свищов е станало традиция.