на дарителския жест на Филип Сакелариевич и
 дейността на Емануил Васкилядович за
 създаването на Първото българско светско училище

Един от най-убедителните аргументи в това отношение е надписът на външната корица на споменатия вече по-горе

Този надпис недвусмислено показва, че училището, създадено в Свищов през 1815г. е българско, а не гръцко.  Друг убедителен факт, доказващ българския характер на училището са написаните в него шест учебника на български език. Те са издадени през 1835г. с общото название "Славеноболгарское детоводство".

Автори на шестте учебника са Неофит Бозвели и Емануил Васкидович.

Копие от корицата на четвъртия учебник.

Ясно е, че ако училището е било гръцко, както някои автори са твърдели до неотдавна, то и учебните дисциплини в него е трябвало да бъдат водени на гръцки език. В статии от Тр. Кръстанов се съобщават нови данни за Ем. Васкидович за равноправното му съавторство в написването на учебниците.

От списъка на спомоществователите в края на четвъртата част на "Славеноболгарское детоводство" се вижда, че то е получено от бащата на Христо Ботев- Ботю Петков. От същия списък се вижда, че тази част е получена в онези български селища, където по късно са най-силни национално-освободителните борби. Това са селищата Плевен, София, Ловеч, Троян, Клисура, Сопот, Карлово, Казанлък, Стара Загора, Велико Търново, Елена, Севлиево, Ново село, Шипка и Свищов. На фиг. 3 те са представени в карта на днешна България. В другите части не са посочени спомоществователи, но има основания да се предполага, че и те са получили разпространение в същите селища.

За да се оцени мястото и ролята на "Славеноболгарское детоводство" в развитието на българската просвета трябва да се знае, че то е първият комплекс от български учебници по различни учебни дисциплини. Преди "детоводството" са публикувани само пет буквара и четири други учебника по отделни дисциплини.

Заслужава внимание и оценката, която Георги Сава Раковски дава за ролята на свищовското българско просветно дело, чието начало се поставя с училището на Емануил Васкидович.

"Свищов по местоположението си е един добър търговски град и поради това жителите му са по-отдавна още развили търговщина, имеюще же сношения с разни страни места, почувствували са и по-отколе от много други жители българи нуждата от науки и образования. Там, както е знайно и народное чувство ся разбудило по-рано от других многих и доста порядочни училища бяха се составили и плод принесоха " …

А на друго място Раковски пише

"Свищовски жители се отличават прочем българи за най-родолюбци и най-разпалени ревнители народного просвещения и затова нихно преимущество са и най-похвални, понеже доволни знакове показаха и ежедневно показват. Дано нихний добър пример последува за много време осърчен, за да даде повод и разбуне и други наши съотечественици българи…"

За да видим до колко са се сбъднали пророческите думи на Раковски за "разбунването" и на други наши съотечественици под влияние на свищовските училища и естествено на първото от тях, ще отбележим че от всичките ученици, които са били деца на овчари, кацари, чехлари, мазачи, сапунджии, абаджии, бакали, халачи и др. са учили и израстнали по-късно пламенни родолюбци, изиграли важна роля в нашето Възраждане.  Такива са например П. Р. Славейков, Драган Цанков, Васил Манчев, Тодор Икономов, Венко Бърнев, д-р Георги Атанасович и др. Емануил Васкидович е бил и частен учител на Алеко Константинов, за което свидетелства експонат в къщата музей на Алеко Константинов, а също и на автора Цветан Радославов на съвременния химн на България - "Мила родино".

Текста и химна,  можете да видите като  натиснете тук

От проучената литература, с изключение на биографичната книга на Ст. Аршинков за Цветан Радославов, не се получава достатъчно информация за отношението към Емануил Васкидович, на неговите ученици, техните родители и познати, за възпитателното въздействие, което е упражнил върху тях. Многократното срещане на името му обаче в книгата за Цветан Радославов, непринудено внушава убеждението, че за изключително силния патриотизъм, съдържащ се в тази песен, послужила за основа на химна на България, немалка заслуга има и Емануил Васкидович. Тази книга и отделни малко известни моменти от биографиите на личности като П. Р. Славейков, Драган Цанков, Алеко Константинов, професорите Иван Шишманов и Емануил Иванов, д-р Георги Атанасович, синовете на Хр. Павлович, д-р Димитър Павлович и художникът Николай Павлович и др. също непринудено внушават убеждението, че едва ли има видна личност, родена или живяла през 19 век в Свищов, която да не е повлияна пряко или косвено от учителите, създали първите български светски училища там, Емануил Васкидович и Христаки Павлович. Въпреки, че може би отношенията между тях двамата, а също и между някои техни последователи и приятели не винаги да са били добри, все пак всички заедно те са създали среда, в която се развиват личности, играли и играещи и до днес, даже и след смърта си, изключителна роля в просветния, културния и политическия живот в България.

Най-сетне в защита на тезата, че училището "Филип Сакелариевич" е първото българско светско училище ще приведем само някои факти.

В книгата "Славяно-българското детеводство на Неофит Бозвели и Емануил Васкилович"-Свищов, 1995г. за мото е отбелязана следната мисъл на Васил Априлов:

"Като основали такова училище, свищовци са похвални и достойни за подражание".

В брой 7 от 1869г. на в-к "Македония", редактиран от П.Р.Славейков, пише

"Наистина, ако хвърлим един поглед върху преминалото, ние ще съзрем, че свищовлии са били първите, които са показвали най-голяма деятелност за училищата си; и ако не се лъжим свищовлиите са основали първо българско училище, което е пръскало светлина на науката и на просвещението в цяла България".

Никола Михайловски, който е бил ученик в училището в Свищов през 1832г., по-късно пише в "Цариградски вестник" от 19 януари 1857г. следното:

"Помня много добре нашите старовременни училища, т.е. килии, защото и аз най-първо в тях учих азбука; в тях децата учеха да четат часослов, псалтир и други божествени книги, всичкото тогавашно учение в едно чтение и писмо. Тъй беше по всичка България, освен в Свищов, гдето беше се отворило училище и под днешното значение. После по подражанiю отвориха се подобни училища и по другите градове български".

В брой 71 от 1845г. в-к "Србски новине" публикува дописка за училищата в Свищов, където се съобщава, че в този град имало българско училище от 30 години. Подобно твърдение е отбелязано и в румънския вестник "Куриерул румънеск" от 3-18. 08.1845г.

Списък на дарители за училище "Ф. Сакелариевич" след 1994 г.