основен фактор за необходимостта от създаване на първата търговска гимназия в България.

Град Свищов започва своето развитие към IV век, когато се издигат римските градове Civitas Novae, Nicopolis ad`istrum, Durastorum [15,стр.2] и др., които са едни от най-големите центрове в Долна Мизия. Благоприятни причини за това се оказват доброто географско положение и плодородната земя. Благодарение на тези фактори градът достига своя най-голям разцвет в годините на Възраждането през XIX век. Изцяло справедлива е оценката на д-р Казански за икономическото положение на града. “Свищов е бил тогава най-търговския град в България и най-оживеното дунавско пристанище на Османската империя.” [7] По това време заветът на Паисий не остава без отклик. Плеяда достойни родолюбци посвещават живота си на патриотичната идея “Да бъдем пак каквито бяхме”. Тази идея допада на възраждащия се български народ, чиято душа разцъфтява от патриотични възторзи и жадува за велики дела. [12,стр.3] Тъй като Свищов по това време е един от първите търговски центрове в България [18], в него не закъснява появата на първото светско училище (1815г), първите учебници (1833г-1835г), първото читалище (1856г), първата печатна книга (1651г) и първата печатница (1878г-1905г). Това става възможно благодарение на инициативността на множеството заможни и влиятелни българи свързани по някакъв начин със Свищов. Те, под напора на пробудилото се в тях самосъзнание, надживяват предразсъдъците, егоизма, скъперничеството и самодоволното си благополучие, като предоставят значителни парични суми, книги и различни съоръжения за духовното издигане на народа.

Така според достоверни източници се появява дарителството в Свищов. Осъществената воля на тези синове и дъщери на Родината ни и патриоти на своя град може да се видят почти навсякъде в Свищов. Всички училища, паметници, часовници, чешми, та дори читалището и болницата, носят имената на своите дарители. Именно това се оказа, че е и отговорът на въпроса, защо Свищов се нарича “град на дарителите”. Както ще видим и по-нататък, тази дейност продължава и днес. Особено силно развитие оказва Свищов, като търговски център, обслужващ градовете по пътя Свищов-Търново-Габрово-Одрин-Цариград, което става причина твърде рано да се почувства необходимостта от икономически подготвени кадри, които да могат успешно да организират своята търговска дейност. Особено след Освобождението се почувствала голяма липса на хора за финансово-административните длъжности в новата държава. Необходимост от такива кадри за Свищов била почувствана още преди Освобождението. По тази причина през 1873г. Димитър Шишманав създава “Приватно търговско училище”, но поради незаинтересоваността на турските власти то не получило подкрепа, и през следващата година (1874г.) било затворено. [12, стр. 27]