породени от дарителския жест на
 Димитър Хадживасилев.

Още преди построяването на сградата примерът на Димитър Хадживасилев е последван и от други дарители. Благодарение на всички тях и на Димитър Хадживасилев е построена както вече посочих и самата сграда. От тези дарения е построена и друга сграда на площад “Свобода” в Свищов, която през цялата история на съществуването на училището е била използвана за различни цели. През периода 1929–1932г сградата се купува от фондацията, когато уставът на кооперация “Солидарност” се променя. [14] За целта ефорията (фондацията) при гимназията дава 589 655лв, от  които: 400 000лв са от кооперация “Солидарност”, постъпили във фонда чрез протоколно решение №433 от 1935г, 189 000 - събрани благодарение на свищовските дарители. Заедно с тези пари фондацията тегли 800 000лв от свищовската популярна банка.

През 1932г, когато сградата се ползва за гостилница, към нея се открива собствена фурна благодарение на дарителя - обущар Марин Бояджиев. За съжаление обаче по данни на адв. Екимов фондацията е национализирана на 23.03.1951г, но за голямо щастие тя е денационализирана на 9.03.1992г с регистрация.

Днес сградата е собственост на фондация “Димитър Хадживасилев”, като наемите от нея се предоставят за задоволяване различни нужди на училището: закупуване на специална литература, даване на стипендии на ученици, обзавеждане на кабинети, отпускане на средства за допълнителна квалификация и др. Дарения се правят и в по-ново време например за възстановяване на сградата, пострадала от земетресението във Вранча. Бивши възпитаници на търговската гимназия последвали примера на Д. Хадживасилев, подпомагат обзавеждането на сградата с различни пособия и съоръжения. Това спомага сградата на търговската гимназия да се превърне отново в най-красивата училищна сграда.

Специално внимание заслужава полюлеят в аулата заедно с аплиците по стените – дарение, направено от възпитаник на гимназията в качеството си на директор на предприятие, произвеждащо осветителни тела. Други лица, извършили дарения за училището и за фондацията са:

1. Анита Радославова

2. Димитър Кодев

3. Илия Монев

4. Марин Бояджиев

5. Тома Пантелеев

6. Санка Бояджиева

7. проф. Иван Ганчев [20, стр. 209]

Общо над 82-а колективни и еднолични дарители са дали суми за около 4000лв.

Тези лица дават пример на съвременните дарители, който заено осигориха средствата запаметника на дарителите които бе осветен на празничните дни на Свищов - “Свищовски лозници”.

Друго положително, явление породено от дарението, е примерът, който дава гимназията и в други градове в последствие да бъдат създадени подобни училища. Само в търговската гимназия в Свищов са обучени, според твърде неточни сведения, повече от 15 000 специалисти заемали или заемащи в момента различни длъжности из цялата страна. Голяма част от тези кадри са задълбочили своята подготовка във висши икономически учебни заведения. Предимно учениците, завършили търговската гимназия, продължават своето образование в Стопанската академия “Димитър Апостолов Ценов”. На практика такива връзки между двете училища датират още от 1936г, когато е издаден указ за откриване на висше учебно заведение в Свищов. Интеграционните процеси между двете учебни заведения се засилват още повече благодарение на потребността от висококвалифицирани педагози и повишените изисквания към икономическите кадри. Със заповед №3774 от 30 юли 1966г. МНП възлага на СА “Д. А. Ценов” подготовката на педагогически кадри към специалност “Счетоводна отчетност” и “Финанси и кредит”

Нов момент в интеграционните процеси подсказва потребността от икономически кадри, които трябва да притежават икономическа подготовка с управленска насоченост. Началните си стъпки в решаването на тази отговорна задача педагогическия колектив на гимназията започна под прякото ръководство на МНП и в тясно съдействие със СА “Д. А. Ценов”, ката тази стъпка се полага през учебната 1984/85г. Тогава със заповед на МНП на 14 март 1984г единствено в търговската гимназия в Свищов се приемат 70 младежи и девойки от цялата страна за обучение по различни икономически специалности. [13]

Трето положително явление, породило се в търговската гимназия е първата ученическата кооперация-“Солидарност”. Тя става пример за създаването на подобни кооперации в много други гимназии, в Средно педагогическо училище гр. Казанлък (1904г), Априлската гимназия в Габрово (1910г) и ДТГ в Пловдив (1914г). Кооперацията се учредява през 1902г, като в устава са формулирани нейните цели: да доставя евтина и здравословна храна, да подпомага с безплатна храна и учебни пособия бедни ученици и да развива чувството за взаимопомощ между своите членове. [14]

През 1908г се основава дружество “Пробуда”. Това дружество спомага за развитието на учениците по специалните предмети. През учебната 1921/22г се основава по инициатива на учителя Г. Тошев, който по-късно става директор на гимназията - ученическа кооперативна книжарница “Подем”. През 1930г дейността на кооперация “Солидарност” е била положително коментирана в списания едно от които е списанието на бившето общество на народите “Les cooperatives colairеs”. [21,стр.15] Три години след това се поставя началото на една друга организация (пак по негова инициатива) наречена “Болнична кооперативна каса”. Освен дружествата в търговската гимназия се създават и фондове, които към 1.11.1934 г. са:

1.Фонд “Солидарност” - средствата са набирани от ежемесечни вноски. Сумата на фонда през 1934г е 282 213лв.

2.Фонд “Пособия и помагала” одобрен от МТ и МП по предложение на учителския съвет. Сумата на фонда през същата година е възлизала на 254 650лв.

3.Фонд “Бедни ученици”, които възлиза на около 200 000лв. [20,стр.84]

Тези фондове и организации са управлявани от ученици, в които те умела са прилагали теоретичните си познания и са придобивали практически опит по счетоводство, контрол и ревизия. Научавали са се да преговарят с търговски фирми и да боравят с нужните документи. Това била една много ценна подготовка на учениците за бъдещата им стопанска дейност и за формиране на навици за самоконтрол, точност, трудолюбие и предприемчивост.