породени от
дарителския жест на
Димитър Хадживасилев.
Още
преди построяването на сградата примерът на Димитър Хадживасилев е последван
и от други дарители. Благодарение на всички тях и на Димитър Хадживасилев
е построена както вече посочих и самата сграда. От тези дарения е построена
и друга сграда на площад
Свобода в Свищов, която през цялата история
на съществуването на училището е била използвана за различни цели. През
периода 19291932г сградата се купува от фондацията, когато уставът
на кооперация Солидарност се променя.
[14] За целта ефорията
(фондацията) при гимназията дава
589 655лв, от които:
400 000лв са от кооперация
Солидарност, постъпили във фонда чрез протоколно
решение №433 от
1935г, 189 000 - събрани благодарение на свищовските
дарители. Заедно с тези пари фондацията тегли
800 000лв от свищовската
популярна банка.
През
1932г, когато
сградата се ползва за гостилница, към нея се открива собствена фурна
благодарение на дарителя -
обущар Марин Бояджиев. За съжаление обаче
по данни на адв. Екимов фондацията е национализирана на
23.03.1951г, но за голямо щастие тя е денационализирана на
9.03.1992г с регистрация.
Днес
сградата е собственост на
фондация Димитър Хадживасилев, като наемите
от нея се предоставят за задоволяване различни нужди на училището: закупуване
на специална литература, даване на стипендии на ученици, обзавеждане
на кабинети, отпускане на средства за допълнителна квалификация и
др. Дарения се правят и в по-ново време например за възстановяване
на сградата, пострадала от земетресението във Вранча. Бивши възпитаници
на търговската гимназия последвали примера на Д. Хадживасилев, подпомагат
обзавеждането на сградата с различни пособия и съоръжения. Това спомага
сградата на търговската гимназия да се превърне отново в най-красивата
училищна сграда.
Специално внимание
заслужава полюлеят в аулата заедно с аплиците по стените дарение,
направено от възпитаник на гимназията в качеството си на директор на
предприятие, произвеждащо осветителни тела. Други лица, извършили дарения
за училището и за фондацията са:
1. Анита Радославова
2. Димитър Кодев
3. Илия Монев
4. Марин Бояджиев
5. Тома Пантелеев
6. Санка Бояджиева
7.
проф. Иван Ганчев
[20, стр. 209]
Общо над
82-а колективни
и еднолични дарители са дали суми за около
4000лв.
Тези лица
дават пример на съвременните дарители, който заено осигориха средствата
запаметника на дарителите които бе осветен на празничните дни на Свищов -
Свищовски лозници.
Друго положително,
явление породено от дарението, е примерът, който дава гимназията и в
други градове в последствие да бъдат създадени подобни училища. Само
в търговската гимназия в Свищов са обучени, според твърде неточни сведения,
повече от 15 000 специалисти заемали или заемащи в момента различни
длъжности из цялата страна. Голяма част от
тези кадри са задълбочили своята подготовка във висши икономически учебни
заведения. Предимно учениците, завършили търговската гимназия, продължават
своето образование в Стопанската академия Димитър Апостолов
Ценов. На практика такива връзки между двете училища датират
още от 1936г, когато е издаден указ за откриване на висше учебно заведение
в Свищов. Интеграционните процеси между двете учебни заведения се засилват
още повече благодарение на потребността от висококвалифицирани педагози
и повишените изисквания към икономическите кадри. Със заповед
№3774 от 30 юли 1966г.
МНП възлага на
СА Д. А. Ценов подготовката на педагогически
кадри към специалност
Счетоводна отчетност и
Финанси и кредит
Нов
момент в интеграционните процеси подсказва потребността от икономически
кадри, които трябва да притежават икономическа подготовка с управленска
насоченост. Началните си стъпки в решаването на тази отговорна задача
педагогическия колектив на гимназията започна под прякото ръководство
на МНП и в тясно съдействие със
СА
Д. А. Ценов, ката тази стъпка се
полага през учебната
1984/85г. Тогава със заповед на
МНП на 14 март
1984г единствено в търговската гимназия в Свищов се приемат
70 младежи
и девойки от цялата страна за обучение по различни икономически специалности.
[13]
Трето
положително явление, породило се в търговската гимназия е първата ученическата
кооперация-Солидарност. Тя става пример за създаването
на подобни кооперации в много други гимназии, в Средно педагогическо
училище гр. Казанлък (1904г), Априлската гимназия в
Габрово (1910г) и
ДТГ в Пловдив (1914г). Кооперацията се учредява през
1902г, като в устава са формулирани нейните цели: да доставя евтина и здравословна
храна, да подпомага с безплатна храна и учебни пособия бедни ученици
и да развива чувството за взаимопомощ между своите членове.
[14]
През
1908г се основава дружество Пробуда. Това дружество
спомага за развитието на учениците по специалните предмети. През учебната
1921/22г се основава по инициатива на учителя
Г. Тошев, който по-късно
става директор на гимназията - ученическа кооперативна книжарница
Подем. През
1930г дейността на кооперация
Солидарност е била
положително коментирана в списания едно от които е списанието на бившето
общество на народите
Les cooperatives colairеs.
[21,стр.15] Три години
след това се поставя началото на една друга организация (пак по негова
инициатива) наречена
Болнична кооперативна каса. Освен
дружествата в търговската гимназия се създават и фондове, които към
1.11.1934 г. са:
1.Фонд Солидарност
-
средствата са набирани от ежемесечни вноски. Сумата на фонда през
1934г е 282 213лв.
2.Фонд Пособия
и помагала одобрен от
МТ и МП по предложение на учителския съвет.
Сумата на фонда през същата година е възлизала на
254 650лв.
3.Фонд Бедни ученици, които възлиза на около
200 000лв.
[20,стр.84]
Тези фондове и организации
са управлявани от ученици, в които те умела са прилагали теоретичните
си познания и са придобивали практически опит по счетоводство, контрол
и ревизия. Научавали са се да преговарят с търговски фирми и да боравят
с нужните документи. Това била една много ценна подготовка на учениците
за бъдещата им стопанска дейност и за формиране на навици за самоконтрол,
точност, трудолюбие и предприемчивост.
|