Първата основна задача на това училищно настоятелство е било построяването на училищното здание. То започва да разисква този проблем още през есента на 1887г, когато д-р Атанасович носи радостната вест от Букурещ, че един от братята на съпругата на дарителя - Атанас Петров обещал да подари на настоятелството 2000 австр. жълтици, при условие че строителството започне веднага. [3,стр.124] Поради тава настоятелството още през месец ноември 1887г се обърнало към финансовото министерство, за да разреши да се започне строителството на зданието в съгласие с Дирекцията на общите сгради.

За съжаление обаче обещанието на А. Петров не се изпълнило и постройката се отложила за неопределено време. През пролетта на 1890г настоятелството се обръща към правителството да подпомогне със средства за доизграждането на зданието. Правителството откликва на тази молба и през зимата на 1891г се обявява конкурс за план на сградата. В него участват известни наши и чужди архитекти с оригинални проекти, които се оценяват от специално жури. [12,стр.34] Печели го архитектът Питър Паул Бранк, които през 1892г бил вече готов с плана. Той представлява умален вид на виенския университет. Питър Бранк трябвало да го ръководи до неговото окончателно завършване. В плана на сградата се включвала и скулптурната фигура на камбанарията на гимназията, представляваща бога на търговията Меркурий, изваяна от италианския скулптор А. Цоки [6,стр.27].

На 16 май се обявява търг между предприемачите в България за построяването на училището, а на 17 август за строител е утвърден предприемачът Янаки Тодоров Николов.

Първият камък на прекрасната училищна сграда се полага на 1 септември 1892г, а строителството се завършва през 1896г. само за около 40 месеца. Освещава се на 7 януари 1896г. За построяването на зданието са изразходвани 580 000 лв. които са получени от:

лихви върху дарените пари               206 000 лв.

заеми от БНБ                                        103 000 лв.

помощ от правителството              205 000 лв.

                                                                  508 000 лв. [12, стр. 34]

 През 1977г земетресението във Вранча събаря значителна част от сградата, но от трудолюбивите и признателни свищовлии, с помоща на държавния институт, тя отново е възстановена и подновена такава, каквато е построена през 1896г.

Сега в Свищов - родния град на родителите на дарителя, величествено и красиво се издига “Държавна търговска гимназия Димитър Хадживасилев”. Строена по план през 1892/96 г, тя още предизвиква възхищението ни със строгата си хармоничност, с разкошната си вътрешна украса в стил на късния барок и рококо. Сградата винаги е била и ще бъде внушителен и емблематичен паметник на българското родолюбие и дарителство, нравствен пример за поколенията и символ на моралния облик на дарителя Димитър Хадживасилев.

За съжаление, с думи нейната вътрешна и външна красота не може да се опише, затова няма да правя опити в това отношение. Позволявам си само в приложение снимков материал да приложа част от красотата и.

За да се увековечи красивата сграда, Министерството на културата и националния институт за паметници на културата издава уверение с решение №391 от 29.08.1998г и заповед № РД 14-18 от 08.08.1999г от Министерството на образованието и науката.