*~*1976 – ГАБРОВО*~*

Друг интересен факт, който ще си позволя да съобщя, е свързан с каненето и участието в нашите Пролетни конференции на гости от чужбина. Според официалните държавни разпоредби тогава тези конференции бяха национални мероприятия, без право да се канят специално за тях гости от чужбина. По - възрастните колеги обаче навярно добре ще си спомнят, че в Пролетните конференции почти винаги участваха гости от чужбина. Как се заобикаляха официалните разпоредби, без те да бъдат нарушавани? Много просто: използваха се други разрешени възможности да бъдат канени гости от чужбина у нас като те биваха канени точно по времето, когато се провеждаха Пролетните ни конференции. По този начин и законната разпоредба беше спазвана, и имахме гости на Пролетните конференции. Съществува обаче поне един случай, когато гост от чужбина беше поканен специално за Пролетната конференция в Габрово, проведена през април 1976г. и гостът участва в конференцията. Вероятно ще възразите: Този случай показва, че е имало нарушение от страна на СМБ на въпросната разпоредба. Аз обаче ще докажа, че такова нарушение от страна на СМБ нямаше. Наистина имаше покана към чужденец за участие в Пролетната конференция в Габрово и този чужденец участва даже с интересен доклад в нея, но поканата беше направена от първия секретар на ОК на БКП тогава в Габрово - Трифон Пашов, чрез първия секретар на Областния комитет на КПСС в Могильовска област в Беларусия. Тя се отнасяше за проф.д-р А.Столяр, който работеше в Могильовския ВПИ. Как се роди и осъществи идеята за поканата по този начин на проф.д-р Столяр? 

Председателят на секцията на СМБ в Габрово по това време беше директорът на математическата гимназия Вергил Димитров. С него бяхме състуденти и близки приятели още от 1953г. и затова добре познавах неговата инициативност и старателност. Освен това през есента на 1975г. двамата бяхме обсъждали възможности за някои оригинални и полезни мероприятия по време на предстоящата Пролетна конференция. Затова, когато случайно в едно предаване по телевизията през януари 1976г. чух, че Габрово и Могильов са, както тогава се казваше, градове - побратими, веднага у мен се породи идеята да използваме вече съществуващите политически връзки и чрез тях да бъде поканен проф. д-р Столяр направо от Габрово за участие в предстоящата конференция. Съобщих идеята си на колегата В.Димитров, той я възприе като много добра и се обръща лично към Трифон Пашов за съдействие тя да бъде реализирана. Трифон Пашов също приема идеята като уместна и възлага на В. Димитров да подготви подходящ проект за писмо - покана, което да бъде изпратено от негово име /т.е. на Тр.Пашов/ до първия секретар на ОК на КПСС в Могильов. Писмото трябваше да съдържа молба да бъде командирован проф.д-р Столяр за участия в конференцията, като всички разноски, включително и пътните, се поемат от Габрово. След получаването на писмото в Могильов първият секретар реагира положително, връчва лично поканата на Столяр и разпорежда да се уреди по административен път командировката му за сметка на Могильов. Преди това аз бях съобщил чрез писмо на Столяр за предприетите у нас стъпки за негова покана, за да може за всеки случай да си планира задълженията така, че да е свободен по време на нашата конференция.А аз знаех от предишни наши контакти, че той има желание да дойде у нас. Получил разрешение от най - високо място в Могильов, Столяр тръгва по мъките и след много ругатни от бюрократи - чиновници и различни институции, успява да получи необходимите документи за идването в Габрово. Когато му разказах как у нас се роди идеята за неговата покана, а също и след осигуреното му приятелско отношение в Габрово, на тръгване обратно за Могильов Столяр сподели с мен: "много съм доволен от това, което почувствах и видях на конференцията в Габрово. Затова си казвам: И двойно повече ругатни и неприятности бих понесъл, за да мога да участвам в такава конференция." Той беше особено изненадан и възхитен от внимателното отношение, което нашите големи учени - професори и академици имаха към обикновените учители и проблемите, които те поставяха. Преди отпътуването си каза: "Иван и в официалните заседания, и в почивките вашите професори разговарят с учителите не само като с равни с тях, а и като с близки приятели. Това у нас не е така".

Нов момент в организирането на Пролетните конференции настъпи през 1978г. Поради това, че никой град не можеше вече да осигури нормални условия за поемане на големия брой участници /над 1500/ на своя територии, наложи се конференциите да се провеждат в курортния комплекс "Слънчев бряг" при домакинството на някоя секция. Тогава акад.Л.Илиев твърде удачно въведе понятията "секцията - домакин" и "секция - хазаин." Първата секция - домакин на "Слънчев бряг" беше секцията от гр.Плевен /т.е. Плевен отново поставя началото на някакво ново начинание/, а за доста дълъг период известня ни със своята гостоприемност и всеотдайност наш колега Д. Мутафчиев да ни бъде домакин. Обширната база на "Слънчев бряг" даде възможност постепенно да се разшири научната програма на конференциите с нови форми като изложби на учебни пособия, за които вече стана дума, дискусии, обсъждания на учебници, постърсесии, срещи с ред колеги и пр.