Катедра "Обучение по математика и информатика"

Факултет по Математика и Информатика

История

Настоящата статия представя историческото развитие  (от създаването ѝ до днес) на катедра Обучение по математика и информатика към Факултет по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Голяма част от информацията е взета от статията на Банков и др. (2005), като е преструктурирана, допълнена и разширена. Автори на статията са Кирил Банков, Теодоси Витанов, Иван Ганчев, Юлия Нинова, Иван Тонов, Филип Петров и Диана Раковска. Публикувана е в сборник „Математическото образование – 75-годишна мисия и история“, ISBN 978-954-07-5742-1, 2023 г.

Сектор Методика на математиката (1948 – 1955) и катедра Методика на обучението по математика, физика и химия (1955-1963)

Подготовката на учители по математика съществува още от първите години на създаването на Софийски университет (Тонов и др., 2015). Все пак може да се приеме, че официалното формиране на обособен екип от методисти, които се занимават целенасочено само с обучение на учители по математика, започва със създаването на сектор „Методика на математиката“ към катедра „Висш анализ“ с ръководител акад. Любомир Чакалов през 1948 г. (Димитров, 1990). За това свидетелства и Дойчинов (1969):

… след реорганизацията на методическото обучение на студентите в Софийския университет през 1948 г. на катедрата по Висш анализ бе възложена подготовката и обучението на студентите по методика на преподаването на математиката. Бе създаден и съответен сектор към катедрата, в който влизаха преп. П. Иванов и асистентите Н. Павлов и Р. Раденков.

През 1955 г. този сектор прераства в самостоятелна катедра „Методика на обучението по математика, физика и химия“ към тогавашния Физико-математически факултет на Софийски университет. За ръководител на катедрата е назначен наскоро избраният за доцент по методика на обучението по математика Петко Иванов. Това се потвърждава отново от Дойчинов (1969) в статията му, посветена на историята на Математическия факултет:

След хабилитирането на др. П. Иванов в 1955 г. секторът се обособи в отделна катедра по Методика на математиката, физиката и химията с ръководител доц. П. Иванов. В нея влизаха тогава и преподавателите по методика на другите две посочени специалности.

Това е първата катедра в България по методика на обучението по учебна дисциплина, а Петко Иванов е първият хабилитиран преподавател по методика на обучението по математика в България. Днешните катедри Обучение по математика и информатика към Факултет по математика и информатика и Методика на обучението по физика към Физически факултет могат да се смятат за нейни достойни наследници.

Още с откриването на математическата катедра по методика до ден днешен основен курс за учителите е „Методика на обучението по математика“. За първи път систематизирано го създава доц. Петко Иванов. По-рано той е и автор на първият специализиран университетски учебник по МОМ от 1950 г., който после е преиздаван няколко пъти и е бил основен за съответния курс. Последното (пето) издание на този учебник е от 1965 г. (Иванов, 1965). По инициатива на доц. Петко Иванов през 1957 г. се създава специализираното списание за учители „Математика и физика“ и става първи негов главен редактор.

От 1950 г. започват да се провеждат целенасочени обучителни стажове в училищата със студентите, готвещи се за учители по математика. Започва се с хоспитиране и следва едномесечен педагогически практикум. От учебната 1960/1961 г. математиците , които са асистенти в катедрата, започват да водят и упражненията по курса „Елементарна алгебра“ и „Елементарна геометрия“.

Доц. Петко Иванов и ас. Раденко Раденков са били и служители на Министерството на просветата. Раденков е бил главен инспектор по математика от 1946 г. до 1951 г. (Иванов, 1959), а Иванов – директор на отдела за средно и институтско образование (до май 1947 г.), главен секретар (до декември 1947 г.) и помощник-министър (до края на 1950 г.). Заедно с Никола Павлов са участвали в разработването на нови учебни програми и учебници по математика за българските училища.

Членовете на сектора и катедрата в разгледания период са:

  • 1948 г. – 1955 г. Секция към катедра „Висш анализ“:
    • Петко Иванов – ръководител,
    • Асистенти: Никола Павлов (от 1950 г.), Раденко Раденков (от 1951 г.);
  • 1955 г. – 1960 г. Катедра по методика на обучението по математика, физика и химия:
    • Доц. Петко Иванов – ръководител,
    • Асистенти – математици: Никола Павлов, Раденко Раденков;
  • 1960 г. – 1963 г. Катедра по методика на обучението по математика, физика и химия:
    • Доц. Петко Иванов – ръководител,
    • Асистенти – математици: Запрян Запрянов, Иван Ганчев, Йордан Кучинов, Костадин Петров (от 1961 г.), Димитър Димитров (от 1963 г.).

Катедра Методика на обучението по математика (1963 – 1971)

От 1963 г. Физико-математическия факултет се разделя на два факултета: Математически и Физически. Едновременно с това към Математическия факултет е създадена самостоятелна катедра „Методика на обучението по математика“. Неин ръководител е бил отново доц. Петко Иванов. Това с абсолютна сигурност може да се счете за началото на съществуването на самостоятелна катедра за обучение по математика в България (Петканчин, 1969).

Периодът може да се ознаменува с отварянето на първата аспирантура по Методика на обучението по математика в България. Тя е в задочна форма и е открита през 1962 г. във Физико-математическия факултет на Софийски университет, като аспирант е Иван Ганчев. Той разработва първата у нас кандидатска дисертация на тема „Обучението по математика в средното училище и някои въпроси от съвременната логика“, която е успешно защитена през 1967 г. в Москва. Също така през 1966 г., след успешна редовна аспирантура в Ленинград (сега Санкт Петербург), Йордан Кучинов защитава своя кандидатска дисертация по Методика на обучението по математика. Така той става и първият българин успешно защитил дисертация в тази научна област.

През 1963 г. за първи път са въведени практически упражнения по учебния предмет „Методика на обучението по математика“. Той става задължителен за научно-педагогически профил и факултативен за научно-производствен профил, а от 1967 г. факултативен за новооткрития профил по изчислителна математика. Освен него, „Елементарна алгебра“, „Елементарна геометрия“, „Хоспитиране“ и „Педагогически практикум“, към учебните предмети, водени от членове на катедрата, се добавят курсовете „Математическа логика и теория на множествата“ и „Учителски практикум“ (за решаване на задачи по математика).

През 60-те години на миналия век членове на катедрата започват да участват много активно в подготовката на българския отбор за Международната олимпиада по математика. Друг интересен пример за техните странични от традиционното преподаване в университета интереси е организираният от Иван Ганчев и Йордан Кучинов Национален радио-конкурс по математика. По негов пример по-късно е създаден Радио конкурс – Варна. През 1964 г. Костадин Петров и Иван Ганчев слагат началото на поредица от телевизионни учебни предавания по математика, които тогава са организирани от Министерство на просветата. Величко Михайлов работи за кратко в катедрата, което му служи като основа за по-нататъшната му дейност. Азълов (2019) споделя за него, че е работил като инспектор по математика към Министерство на народната просвета, а след това като учител в българското училище в Прага, като същевременно е подпомагал и подготовката на български състезатели по информатика.

Тонов и др. (2015) отбелязват, че след 1971 г. с помощта на членовете на катедрата се поставят началата на катедри по Методика на математиката във всички новосъздадени в страната университети – днешните Пловдивски, Великотърновски, Шуменски и Югозападен. Първоначално те са филиали, а след това се обособяват като самостоятелни катедри. Ръководството на катедрата „Методика на обучението по математика“ в Софийски университет се поема от проф. Алипи Матеев – изключително ерудиран преподавател, с много висок авторитет във Факултета. През 1962 г. акад. Любомир Чакалов и проф. Алипи Матеев стават инициатори за създаване на списание за средношколци „Математика“. Пръв негов главен редактор до смъртта си през 1979 г. е Алипи Матетев.

През 1968 г. се създава асоциирана към факултета Математическа гимназия – сегашната Национална природо-математическа гимназия (НПМГ). Първи директор е Йордан Кучинов. Той утвърждава практиката преподаватели от Математическия факултет да водят часове в училището. Свързани с катедрата преподаватели, които тогава са били учители в новосформираното училище, са Запрян Запрянов, Димитричка Шопова, Алипи Матеев и Анани Лангов1).

Членове на катедрата в разгледания период са:

  • 1963 г. – 1968 г. Катедра по методика на обучението по математика:
    • Доц. Петко Иванов – ръководител,
    • Асистенти: Иван Ганчев, Йордан Кучинов, Костадин Петров, Димитър Димитров;
  • 1968 г. – 1971 г. Катедра по методика на обучението по математика:
    • Проф. Алипи Матеев – ръководител,
    • Асистенти: Иван Ганчев, Йордан Кучинов, Димитър Димитров, Величко Михайлов.

Сектор Обучение по математика към Единен център по математика и механика (1971 – 1987)

Катедра Методика на обучението по математика съществува с това име до 1971 г., когато по предложение на Любомир Илиев и Благовест Сендов се създава Единният център по математика и механика (ЕЦММ). Тогава катедрата се трансформира в сектор „Обучение по математика“ и се налага значително преструктуриране. Скордев (2013) споделя:

Не всички сектори имаха достатъчно сътрудници. Фрапиращо беше положението в сектор „Обучение по математика“ (OM), който се занимаваше с подготовката на студентите от учителската специалност (блок Д). През 1973 г. за това разговаря с мен П. Кендеров (тогава партиен секретар на ЕЦ) и ми каза, че ръководството на ЕЦ смята да потърси хора от другите сектори, които да започнат да работят в сектор ОМ. Аз бързо реших да опитам. Познавах ръководителя, проф. А. Матеев и основната фигура в сектора – Иван Гaнчев, който ми беше водил добри упражнения по елементарна геометрия. Едновременно в сектора се прехвърлиха Анани Лaнгов, добър синтетичен геометър, и Димитричка Шопова, опитен преподавател. Започна се сериозна работа по създаване на нови учебни курсове и стажове (хоспитиране) на студентите, бъдещи учители по математика. Значително се подобри съставът на сектора с прехвърлянето в ОМ на Любомир Дaвидов, Иван Тонов, Теодоси Витанов, а по-късно и Диана Раковска (при тези прехвърляния Радослав Павлов, тогава партиен секретар на ЕЦ, изигра съществена роля). Беше създаден отличен работен колектив.

По време на съществуването си като сектор „Обучение по математика“ към ЕЦММ (1971–1987 + 2 години за довършване на вече започнали випуски) звеното осъществява обучение по така наречената блокова система. Това е новаторски за времето си аналог на сега действащата бакалавърско-магистърска система. Обучението в „блок А“ е по същество бакалавърската част, а това в „блок Б“ – магистърската. За подготовка на учителите през 1971 г. са създадени два блока: четиригодишен блок D, на който сега съответства бакалавърска степен, и блок D′, на който сега съответства магистърската специалност „Технологии за обучение по математика и информатика“ към катедрата. За организацията на секторите в този период разказва Илиев (1974):

В тригодишния блок А е организирано обучението на общите научни курсове в математиката и механиката. То се извършва от научни колективи за всяка учебна година, образувани от всички сектори на математиката и механиката, и се води за лекциите на потоци, а упражненията – на малки групи студенти. Процесът е регламентиран чрез постоянни оценки и дисциплина. Той представлява сравнително закръглен етап в обучението…

… Блок D е непосредствена надстройка на блок А за учители. Блок D′ е специализация за учители. Завършилите блок B и блок D′ получават званието „магистър“ и се ползуват с правата на завършилите следдипломна квалификация. Блок C заменя досегашната аспирантура при по-интензивно обучение след блоковете A, B и D и се ръководи индивидуално от секторите. Трае две години.

В едногодишният Блок D′ са постъпвали или най-добрите по успех студенти, които са завършили блок D, или вече изявени учители по математика, което е ставало по предложение на Окръжните отдели „Просвета“. В него ежегодно са се обучавали около 15 специализанти. Предложените от окръзите учители са били специално командировани за това обучение. Специализантите са се подготвяли основно за творческа работа по проблемите на обучението по математика. Образованието е завършвало със защита на дипломна работа. Най-добре представилите се специализанти са имали право без конкурсен изпит да продължат обучението си като аспиранти (докторанти) в блок „C“ по предложение на сектора. Ръководител на блок D′ първоначално е бил Иван Ганчев, а от 1986 г. Анани Лангов2). Основните лекционни курсове са се чели от членовете на сектора „Обучение по математика“. След показания успех, две години след формирането на блок D′ са създадени по негов образец подобни едногодишни специализации и за други специалности в Софийския университет. В това отношение може да се твърди, че секторът е бил много иновативен.

Основните курсове, които са четени в разглеждания период, са „Теория на обучението по математика“, „Съвременен училищен курс по математика“, „Методически практикум за решаване на задачи“, „Хоспитиране“ и „Педагогическа практика“. През 1983 г. по инициатива на Генчо Скордев и Иван Ганчев се създава курсът „История на математиката“.

Към споменатите факти може да се добави, че Александър Гьонов, който макар и само за четири години да е участвал като ръководител на сектора, е бил и заместник-министър в Министерство на народната просвета в периода 1971–1980 г. (Алманах, 1988). Иван Ганчев пък е бил главен инспектор по математика между 1972 и 1975 г. С това несъмнено може да се твърди, че секторът е имал и силно представителство при определянето на образователните политики през 70-те години на миналия век.

През 1975 г. започва да работи Национален семинар по проблемите на образованието. Негов инициатор и ръководител е Иван Ганчев, а през 1981 г. ръководството му поема Генчо Скордев. Събитията и дейностите от този период са описани подробно от Кендеров (2018). Той споменава, че Иван Тонов и Любомир Давидов по това време са били сред дейните участници в екипа, който оформя традициите на школата за подготовка на ученици за Международната олимпиада по математика. Иван Тонов ръководи националния отбор за участие в Международната олимпиада по математика от 1981 г. до 1988 г., а Любомир Давидов продължава тази дейност от 1989 г. до 1993 г., след което заминава за Ню Джърси (САЩ) като Фулбрайтов стипендиант в Технологичния институт Стивънс.

С постъпването си в сектора през 1984 г. Иван Тонов инициира и учредява Първата балканска олимпиада по математика за средношколци. Тя добива изключителна популярност не само сред балканските страни, но и след редица страни от Европа и Азия. В периода от 1985 г. до 1993 г. той е избран от международното жури за постоянен член на Advisory Board на Международната олимпиада по математика. В този борд се назначават председател и секретар от Световния съвет по математическо образование, трима членове участват като представители на страните-домакини и двама се избират от журито.

През 1977 г. Алипи Матеев и Иван Ганчев са зам. председатели на Бюрото на Централното ръководство на новосъздадения Съюз на математиците в България (СМБ), а Александър Гьонов е негов член (Обзорна статия, 1977). Те, заедно с Благовест Сендов, са сред членовете на сектора, които са били и дейни участници в Централното ръководство на Съюза. От тогава до днес катедрата ОМИ винаги е била в тясно сътрудничество със СМБ, а нейни членове са участвали в ръководството му, в Организационния и в Програмния комитет на ежегодната негова Пролетна конференция. В различни периоди заместник председатели на Централното ръководство на СМБ са били Генчо Скордев, Любомир Давидов и Иван Тонов, а Любомир Давидов е бил и председател в периода от 1989 г. до 1993 г.

Следващ ръководител на катедрата става доц. Генчо Скордев. За него Платиканов и др. (2011) отбелязват, че той става хумболтов стипендиант със специализации в Бременския университет през 80-те години на миналия век, след което започва да работа там като професор.

През 1981 г. е защитена първата дисертация от редовна аспирантура по Методика на обучението по математика, която е подготвена и проведена изцяло в България. Тя е на Здравко Лалчев на тема „Векторната алгебра в училищния курс по математика в средното училище“.

През 1983 г. се създава Факултета за подготовка на детски и начални учители (ФДНУ) към Софийски университет, като първият му випуск е през 1984–1985 г. Лекциите по Математика там се четат основно от Костадин Петров (който често се е подписвал като „Константин Петров“) и Анани Лангов, а за кратко се включват Любомир Давидов и Иван Ганчев. Отговорник за математическите дисциплини във ФДНУ е бил Петров3). Това е дейност на катедрата, която продължава около 10 години. По същото време обучение по математика за начални учители започва във Великотърновски университет (ВТУ), като членове на катедрата отново са активни участници. Тонов и др. (2015) отбелязват, че през 1984 г. за пръв път във ВТУ се осъществява обучение по математика на студенти от специалността „Начална училищна педагогика“. През същата година е създадена катедра „Начална училищна педагогика“ с ръководител проф. дпн Иван Ганчев Донев (1935–2012 г.), тогава доцент в Софийския университет и съвместител във ВТУ.

През 1984 г. към сектора се създава специализирана Лаборатория „Автоматизирани системи за обучение“ (ЛАСО), която съществува до 1994 г. За нея Скордев (2013) пише следното:

В сектор OM се създаде група от специалисти по информатика под ръководството на Божидар Сендов. Групата се организира в лабораторията ЛАСО (Лаборатория по автоматизирани системи на обучение). В ЛАСО започна създаването на компютърна система по елементарна геометрия – предшественик на Cabri. Редица идеи бяха съвсем нови.

Колективът около Божидар Сендов и Илияна Николова няколко години поддържа проекта „Геомландия“. Първата дипломна работа за приложение на Геомландия в обучението по математика е ръководена от Иван Тонов. С това се поставя началото на елементи от динамичната геометрия, по-късно популяризирана от наши математици и станала популярна в целия свят. Подготвяни са курсове за учители в Сирия, Полша, САЩ и Турция (Сендова, 2017). Системата е основана на езика LOGO и с нея се експериментира в редица български училища. Залага се на конструкционистката идея за формиране на интелектуални структури. Екипът на Божидар Сендов е бил сред първите в света, които са работили в тази научна област.

Дарина Дичева също работи активно по експериментиране на изследователския подход на обучение с LOGO, а после става гост-преподавател в университети в Ирландия. Понастоящем работи като професор по компютърни науки в университета Уинстън-Салем (САЩ). Там нейният изследователски интерес продължава да е свързан с проблемите на обучението по информатика и по-конкретно в областта на геймификацията.

Важна дейност в ЛАСО е била развойната за внедряване на обучение с компютри в училищата. Тонов и др. (2015) отбелязват, че:

Целта на ЛАСО беше да отговори на нарасналите потребности от обучение на учители, които да преподават информатика и да подпомогнат навлизането на компютрите в съвременното учебно дело.

В края на 1986 г. внедряването на нов общообразователен предмет Информатика става държавна политика. Тогава Ангел Ангелов (докторант в катедра ОМИ), Огнян Гавраилов (учител в ОМГ „Акад. Кирил Попов“ – Пловдив, впоследствие докторант в катедра ОМИ) и Коста Гъров (учител в ОМГ „Акад. Кирил Попов“, сега професор във ФМИ на Пловдивския университет) създават в рамките на два месеца първия учебник за този нов учебен предмет (Ангелов и др., 1986). Бил е използван в цялата страна основно за подготовка на учители. Интересен е и фактът, че това е първият учебник в България, който е създаден изцяло с компютърна технология – въвеждане на текста и графиките, редактиране, страниране и отпечатвне. Реализиран е на компютър Правец 8 с помощта на софтуерните системи GarfSys и TextPrint, създадени от докторанти и сътрудници на ЛАСО.

Ангел Ангелов е също сред пионерите по внедряване на компютърна техника в училищата. Негов е проектът за първата компютърна зала за обучение по информатика в България. По-късно той продължава кариерата си в катедрата и е сред основоположниците на методиката на обучение по информатика у нас. Магдалина Тодорова през годините става автор на множество учебници в областта на програмирането и компютърните науки. Тя е сред важните фигури в утвърждаването на информатичните специалности във Факултета по математика и информатика на Софийски университет.

По-късно са защитени първите дисертации – на Румен Николов, Ангел Ангелов и Мадлен Колчева. Паралелно се развива и дейност около въвеждането на информационни технологии в обучението по различни учебни предмети в училищата. В началото на 1989–1990 г. Мадлен Колчева съдейства за провеждането на експеримент с ученици от VII клас за изучаване на геометрия с помощта на системата „Геомландия“ (Sendova, 2013).

Докторантите Росен Филимонов, Огнян Гавраилов и други сътрудници на ЛАСО създават един от първите в света работещ прототип на роботизирани играчки. Използвани са LEGO компоненти, а за управлението им е създадена интегрирана среда съдържаща: хардуер (платки, сензори и други компютърни компоненти), операционна система и език за програмиране. Първата версия на прототипа е била за Правец 8, а след това доразвита за Правец 16. По-късно се експериментира с въвеждане на лего роботика в училищата.

От асистентите-математици Диана Раковска, Юлия Нинова и Теодоси Витанов, освен с научно-изследователска дейност, допринасят с авторство на десетки учебници и помагала по математика за българските училища – дейност, която продължават да развиват и днес. Боянка Савова става учител в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) и е ръководител на множество успешни олимпийски състезатели1). Петър Недевски през 1982 г. продължава кариерата си като директор на НПМГ чак до 2007 г., а през 2009 г. е обявен за почетен директор. Членове на катедрата, които се включват като учители в НПМГ, са също Костадин Петров, Генчо Скордев, Иван Тонов, Любомир Давидов и Диана Раковска. Вивиан Балиганд е завършила  образованието си в Брюксел, поради което привнася нов поглед към проблемите на обучението по математика в България. Към катедрата тя води упражнения и става съавтор на учебни пособия, след което се насочва към преподаване на френски език в Стопански факултет. Игор Бистрий е научен сътрудник, който основно се занимава с педагогически експерименти и ръководене на групи по хоспитиране. Той участва в редактиране на някои издадени в България учебници на руски език.

Членове на сектора в разглеждания период са:

  • 1971 г. – 1978 г. Сектор „Обучение по математика“:
    • Проф. Алипи Матеев – ръководител,
    • Доценти: Димитричка Шопова, Анани Лангов, Генчо Скордев,
    • Асистенти: Иван Ганчев, Йордан Кучинов, Воля Садъкова, Боянка Савова (1972-1974 г.);
  • 1978 г. – 1981 г. Сектор „Обучение по математика“:
    • Доц. Александър Гьонов – ръководител,
    • Доценти: Димитричка Шопова, Анани Лангов, Генчо Скордев,
    • Асистенти: Иван Ганчев, Йордан Кучинов, Воля Садъкова, Юлия Нинова, Вивиан Балиганд, Петър Недевски (от 1980 г.), Диана Раковска (от 1980 г.);
  • 1981 г. – 1982 г. Сектор „Обучение по математика“:
    • Акад. Благовест Сендов – ръководител,
    • Доценти: Димитричка Шопова, Анани Лангов, Генчо Скордев, Иван Ганчев,
    • Асистенти: Йордан Кучинов, Воля Садъкова, Юлия Нинова, Вивиан Балиганд, Петър Недевски, Диана Раковска;
  • 1982 г. – 1984 г. Сектор „Обучение по математика“:
    • Доц. Генчо Скордев – ръководител,
    • Доценти: Димитричка Шопова, Анани Лангов, Иван Ганчев, Костадин Петров, Иван Тонов (от 1984), Любомир Давидов (от 1984 г.), Йордан Кучинов (от 1984 г.),
    • Асистенти: Юлия Нинова, Вивиан Балиганд, Диана Раковска, Теодоси Витанов (от 1983 г.);
  • 1984 г. – 1987 г. Сектор „Обучение по математика с ЛАСО“:
    • Доц. Генчо Скордев – ръководител (от 1985 г. професор),
    • Доценти: Димитричка Шопова, Анани Лангов, Иван Ганчев, Костадин Петров, Иван Тонов, Любомир Давидов, Йордан Кучинов,
    • Асистенти: Юлия Нинова, Вивиан Балиганд, Диана Раковска, Теодоси Витанов, Игор Бистрий (от 1985 г.),
    • Лаборатория „Автоматизирани системи за обучение“ (ЛАСО):
      • Доц. Божидар Сендов – ръководител,
      • Магдалина Тодорова, Ангел Ангелов, Илиана Николова, Дарина Дичева.

Катедра Обучение по математика (1987 – 1994)

В края на 1986 г. Факултет по математика и механика на Софийски университет се трансформира във Факултет по математика и информатика. Година по-късно секторът Обучение по математика с ЛАСО към ЕЦММ се присъединява като катедра към него. Това е свързано с разформироването на ЕЦММ. Името е „Обучение по математика с ЛАСО“.

Характерно за периода е, че от 1988 г. до въвеждането на бакалавърско-магистърската система (2003 г.) обучението на студенти в учителската специалност е петгодишно и завършилите получават директно степента “магистър”. През учебната 1990/1991 г. се създава специалност „Математика и информатика“, която поема обучението на учители по двата учебни предмета. Според учебния план тогава основни курсове са: „Методика на обучението по математика“, „Училищен курс по алгебра и анализ“, „Училищен курс по геометрия“, „Теория на числата“, „История на математиката“, „Училищен курс по информатика и методика на информатиката“, „Математически практикум“, „Хоспитиране“ и „Учебно-педагогическа практика“.

Между 1986 и 1989 г. по инициатива на Генчо Скордев започва провеждането на „Национален колоквиум по математическо образование“, който обединява сродни катедри от университети в страната. В него участват и немалко гости от чужбина.  В периода 1991–1994 г. Костадин Петров е основател и главен редактор на списание „Елементарна математика – алфа“.

Междувременно лабораторията ЛАСО се отделя от катедрата като самостоятелно звено. Тонов и др. (2015) споделят, че през 1989 г. ЛАСО се отдели като самостоятелна катедра по информационни технологии, от която пък се отдели катедра по софтуерни технологии. Научно-преподавателският състав на катедрата включва високо квалифицирани кадри – професори, доценти, доктори. Така в периода от 1989 г. до 1994 г. името на катедрата е било само „Обучение по математика“. След ЛАСО Божидар Сендов и Илиана Николова преминават в новосформираната катедра „Информационни технологии“, където Николова основава и днешната магистърска програма „Електронно обучение“. Магдалина Тодорова преминава към катедра „Компютърна информатика“.

В периода 1989–1993 г. излиза от печат един голям набор от експериментални учебници и помощни средства за ученици и учители. Научният колектив се ръководи от Йордан Кучинов, а членове са Димитричка Шопова, Иван Ганчев, Вивиан Балиганд, Юлия Нинова, Здравко Лалчев и Игор Бистрий:

  • За IV клас: Експериментален учебник по математика за IV клас на ЕСПУ (в три части); Книга за учителя в помощ на работата му с експерименталния учебник по математика за IV клас; Учебна тетрадка по математика за IV. клас на ЕСПУ (в две части); Експериментално учебно пособие за кръжочна работа по математика (в две части); Книга за кръжок-ръководителя (в две части); Справочник по математика;
  • За V клас: Математика за V. клас на ЕСПУ (в три части); Експериментално учебно пособие за факултативна работа по математика за V. клас (в две части); Книга за учителя, работещ по експерименталното пособие за факултативна работа по математика в V. клас (в две части); Учебно пособие за свободноизбираема подготовка по математика в V. клас на ЕСПУ;
  • За VI клас: Експериментален учебник по математика за VI. клас на ЕСПУ (в четири части); Експериментално учебно пособие за факултативна работа по математика в VI. клас (в две части); Книга за учителя, работещ по експерименталното учебно пособие за факултативна работа по математика в VI. клас (в две части);
  • За VII клас: Експериментален учебник по алгебра за VII клас на ЕСПУ (в две части); Геометрия (планиметрия) за VII. клас на Основното училище (в две части); Геометрия (планиметрия) за VII. клас на Единното средно политехническо училище (в три части); Експериментално учебно пособие за факултативна работа по математика в VII. клас; Книга за учителя, работещ по експерименталното учебно пособие за факултативна работа по математика в VII. клас; Експериментално учебно пособие за работа с изявени ученици по математика (VII клас); Справочник по математика за VII. клас.

Въпреки, че разработените комплекти не влизат официално в изданията с одобрение от МОН за масово ползване, с тях е експериментирано успешно в няколко училища, като са отчетени отлични резултати. Голяма част от идеите от тези издания влизат по-късно в структурата на бъдещи официални учебници по математика за основните училища.

Като учители в НПМГ в периода работят Диана Раковска, Иван Тонов, Николай Хаджииванов и Теодоси Витанов. Раковска и Витанов продължават тази своя дейност до края на 90-те.

Членовете на катедрата в разглеждания период са:

  • 1987 г. – 1989 г. Катедра „Обучение по математика с ЛАСО“:
    • Проф. Генчо Скордев – ръководител,
    • Професори: Грозьо Станилов,
    • Доценти: Анани Лангов, Иван Тонов, Костадин Петров, Иван Ганчев, Любомир Давидов, Николай Хаджииванов,
    • Асистенти: Юлия Нинова, Вивиан Балиганд, Диана Раковска, Теодоси Витанов, Валентина Джакова, Игор Бистрий,
    • Лаборатория „Автоматизирани системи на обучение“ (ЛАСО):
      • Доц. Божидар Сендов – ръководител,
      • Магдалина Тодорова, Ангел Ангелов, Илиана Николова, Дарина Дичева;
    • 1989 г. – 1994 г. Катедра „Обучение по математика“:
      • Доц. Анани Лангов – ръководител,
      • Професори: Грозьо Станилов,
      • Доценти: Иван Тонов, Костадин Петров (до 1992 г.), Иван Ганчев, Любомир Давидов (до 1991 г.), Николай Хаджииванов (от 1992 г. професор),
      • Асистенти: Юлия Нинова, Вивиан Балиганд, Диана Раковска, Теодоси Витанов, Валентина Джакова, Игор Бистрий (до 1990 г.), Кирил Банков (от 1992 г.).

Катедра Обучение по математика и информатика (1994 – досега)

Днешното име на катедрата – Обучение по математика и информатика (ОМИ) – се приема през 1994 г. От тогава в този дълъг почти 30-годишен период се случват много и най-разнообразни събития. Още през предишната 1993 г. катедрата започва да действа като Национален център на международното изследване за световни тенденции в обучението по математика и природни науки TIMSS. Ръководител е Кирил Банков. Той (като координатор) и други членове на катедрата са практически основоположници на съвременния тестов изпит за прием на ученици в профилирани училища след VII клас. Това се случва през пролетта на 2000 и 2001 г.

Иван Ганчев през 1995 г. става първият доктор на педагогическите науки в областта на методиката на обучението по математика в България. Темата на дисертацията му е „Основните учебни дейности по математика – синтез на резултати от различни изследвания“.

Кендеров (2018) споделя, че през 1997 г. Иван Тонов инициира създаването на Младежката Балканска олимпиада по математика. Тя е предназначена за ученици от VII, VIII или IX клас, които към датата на събитието не са навършили 15,5 години. Състезанието се провежда ежегодно и вече има цели 26 издания. Тонов се утвърждава като автор на задачи за множество математически състезания и конкурсни изпити.

През 2003–2004 г. специалност „Математика и информатика“ преминава към четиригодишно обучение с бакалавърска степен. Тогава се създава и магистърска програма „Технологии за обучение по математика и информатика“ (ТОМИ) към катедрата (Тонов и др., 2015). Тя е в редовна и задочна форма. Първи неин ръководител е Иван Тонов, а по-късно се ръководи от Таня Тонова. През годините в програмата се обучават множество студенти, част от които и чуждестранни. Немалко от днешните по-млади членове на катедрата са именно възпитаници на магистърската програма.

Както своя предходник – блок D’, ТОМИ е пионер на магистърските програми в областта на Педагогика на обучението по… Учебният план на програмата е преминал през изпитанието на времето и с някои организационни корекции и до днес е запазил идеите и духа на своето начало. Задължителните курсове в програмата са Евристични стратегии за решаване на проблемни ситуации, Изследване и оценяване в образованието и Избрани въпроси от Методика на обучението по математика. Избираемите дисциплини представляват широко ветрило от възможности за придобиване на специални знания в редица актуални направления на математиката, информатиката и информационните технологии. Любопитна подробност, свързана с програмата ТОМИ, е, че някои магистри я записват не от чисто професионален интерес, а за да развият своя мисловен потенциал и да задоволят интелектуалното си любопитство. За съжаление и до днес един чисто административен въпрос не е поставен на дневен ред и не намира своето решение, а именно придобиването на магистърска степен не е синхронизирано с придобиването на съответен клас квалификация. Този анахронизъм е редно да бъде преодолян, защото мотивацията и положените усилия на магистрите изискват и съответния аналог като резултат. Въпросът стои отворен пред бъдещите ръководители.

През 2004 г. по инициатива на катедра ОМИ се формира и първообраза на Национален семинар по математическо образование, който по-късно се управлява официално под ръководството на Институт по математика и информатика на Българска академия на науките. Освен това вече близо три десетилетия членове на катедрата са в постоянно действащия екип към Министерството на образованието, който работи с изявени ученици по математика. Те подготвят теми, провеждат и журират най-разнообразни математически олимпиади и състезания. В резултат на тази дейност има множество издадени книги и са написани редица статии.

Към днешен ден задължителните курсове, които се водят за бакалавърската специалност Математика и информатика от катедра ОМИ, са:

  • Методика на обучението по информатика и ИТ;
  • Методика на обучението по математика – I (Обща методика);
  • Методика на обучението по математика – II;
  • Практикум по математика;
  • Стажантска практика по информатика и ИТ;
  • Стажантска практика по математика;
  • Текуща педагогическа практика по информатика и ИТ;
  • Текуща педагогическа практика по математика;
  • Училищен курс по алгебра и анализ;
  • Училищен курс по геометрия;
  • Училищен курс по информатика;
  • Училищен курс по информационни технологии;
  • Хоспитиране по информатика и ИТ;
  • Хоспитиране по математика.

Множество са и избираемите дисциплини, които са четени през годините и продължават да се четат. Такива са „Неравенства“, „Методи и технологии в педагогическите изследвания“, „Съдържание и методика на извънкласната работа по математика“, „Комбинаторика, вероятности и статистика в училищния курс по математика“, „Учебна документация“, „Избрани въпроси от историята и теорията на МОМ“, „Проектиране и разработване на образователен софтуер“, „Компютърна евристика“, „Съвременни образователни технологии“, „Теория на числата“, „Познавателни процеси в математиката“, „Visual basic за приложения“, „Избрани въпроси от профилираната подготовка по информатика – обектно-ориентирано програмиране“, „Избрани въпроси от профилираната подготовка по информатика – структури от данни в програмирането“, „Основи на сигурното уеб програмиране“, „Проектно-базирано обучение“, и др.

В рамките на ФМИ катедрата осъществява обучение във факултативните модули за придобиване на професионална квалификация „Учител по математика“ и „Учител по информатика и информационни технологии“ за студенти от други специалности. Ежегодно членовете на катедрата участват в ръководството и провеждането на едногодишните курсове за следдипломна квалификация за „Учител по математика“, „Учител по математика и информатика“ и „Учител по информатика и информационни технологии“.

Освен във ФМИ, катедрата ОМИ води обучения и в други факултети. Например през учебната 2004–2005 г. катедрата поема задължителни курсове от новосформираната учителска специалност в тогавашния Химически факултет – „Училищен курс по информатика“, „Методика на обучението по информатика“ и „Практикум по информатика“. По-късно там се води и „Училищен курс по информационни технологии“. Катедрата провежда обучение на студенти в специалностите „Физика и математика“ и „Физика и информатика“ във Физическия факултет, а отскоро и „Компютърни технологии“ за студенти от специалност „Комуникационен мениджмънт“ на Факултета по журналистика и масова комуникация. Катедра ОМИ работи с акредитирана докторска програма, като ежегодно обучава български и чуждестранни докторанти.

Членовете на катедрата в разглеждания период са:

  • 1994 г. – 2003 г. Катедра „Обучение по математика и информатика“:
    • Доц. Иван Тонов – ръководител,
    • Професори: Николай Хаджииванов, Иван Ганчев (от 2000 гост-професор),
    • Доценти: Иван Тонов, Иван Ганчев,
    • Асистенти: Юлия Нинова, Вивиан Балиганд, Диана Раковска, Валентина Джакова (до 1999 г.), Теодоси Витанов, Кирил Банков, Ангел Ангелов, Веселин Гушев (от 2001 г.), Ридван Исуфов (от 2001 г.);
  • 2003 г. – 2008 г. Катедра „Обучение по математика и информатика“:
    • Доц. Кирил Банков – ръководител,
    • Професори: Иван Ганчев (гост-професор),
    • Доценти: Иван Тонов, Кирил Банков,
    • Асистенти: Юлия Нинова, Диана Раковска, Теодоси Витанов, Ангел Ангелов, Веселин Гушев, Ридван Исуфов, Ирина Вутова (от 2005 г.);
  • 2008 г. – 2012 г. Катедра „Обучение по математика и информатика“:
    • доц. Иван Тонов – ръководител,
    • Доценти: Кирил Банков, Юлия Нинова, Ангел Ангелов,
    • Асистенти: Диана Раковска, Теодоси Витанов, Ридван Исуфов, Ирина Вутова, Таня Тонова, Николина Николова;
  • 2012 г. – 2015 г. Катедра „Обучение по математика и информатика“:
    • проф. Кирил Банков – ръководител,
    • Професори: Иван Тонов,
    • Доценти: Юлия Нинова, Ангел Ангелов,
    • Асистенти: Диана Раковска, Теодоси Витанов, Ридван Исуфов, Ирина Вутова, Таня Тонова, Николина Николова;
  • 2015 г. – 2019 г. Катедра „Обучение по математика и информатика“:
    • доц. Таня Тонова – ръководител,
    • Професори: Кирил Банков (от 2018 г. гост-професор), Иван Тонов (гост-професор),
    • Доценти: Ангел Ангелов, Николина Николова (от 2017 г.), Юлия Нинова (гост-доцент),
    • Асистенти: Ридван Исуфов, Ирина Вутова, Филип Петров, Веселин Стамов (от 2018 г.), Диана Раковска (хоноруван), Теодоси Витанов (хоноруван);
  • 2019 г. – досега. Катедра „Обучение по математика и информатика“:
    • доц. Николина Николова – ръководител,
    • Професори: Кирил Банков (гост-професор), Иван Тонов (гост-професор),
    • Доценти: Ирина Вутова (от 2022 г.), Филип Петров (от 2023 г.), Ангел Ангелов (от 2021 г. изследовател), Таня Тонова (от 2021 г. изследовател), Юлия Нинова (гост-доцент),
    • Асистенти: Веселин Стамов (до окт. 2020 г.), Веселин Дзивев (от 2020 г.), Илия Костов (до фев. 2021 г.), Гюнер Пасаж, Диана Раковска (хоноруван), Теодоси Витанов (хоноруван), Райна Алашка (от 2020 г.), Борислава Виденова (от 2022 г.), Станислав Иванов (от 2022 г.).

Използвана литература

Азълов, П. (2019). Архивите говорят: Международни състезания по информатика. Математика и информатика, 62(2), 127-155.

Алманах (1988). Алманах на Софийския университет „Климент Охридски“ (1939 – 1988). Том ІI, А-З. стр. 659-660. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София.

Ангелов, А., Гъров, К., Гаврилов, О. (1986). Информатика част 1. Министерство на народната просвета, София.

Платиканов, Д., Пъжева, И., Тасева, Л. (2011). Алманах на българските хумболтианци. Хумболтов съюз в България. София.

Банков, К., Витанов, Т., Ганчев, И., Нинова, Ю., Тонов, И. (2005). Половин век от създаването на катедра „Обучение по математика и информатика” към ФМИ на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Математика и математическо образование. Сборник с доклади от XXXIV конференция на СМБ.

Димитров, Б. (1990). Новата история на Математическия факултет. 100 години СМБ, секция БАН–СУ, стр. 43 – 57.

Дойчинов, Д. (1969). Развитието на Математическия факултет в периода 1944 – 1969 г. В: Физико-математическо списание, том 12 (45), кн. 3.

Иванов, П. (1959). Раденко Василев Раденков. Математика и физика, година първа, книжка пета, ДПК „Димитър Благоев“.

Иванов, П. (1965). Методика на обучението по математика за горния курс на средните училища (пето преработено издание). Наука и изкуство. София.

Илиев, Л. (1974). Единен център за наука и подготовка на кадри по математика и механика (ЕЦНПНММ). Физико математическо списание, т. 17, кн. 1.

Кендеров, П. (2018). 120 години обществена организация на математиците в България. Математика и математическо образование. Сборник с доклади от XLVII Пролетна конференция на Съюз на математиците в България.

Обзорна статия (1977). Учредителен конгрес на Съюза на математиците в България. В: Физико-математическо списание, том 20 (53), кн. 4.

Петканчин, Б. (1969). Развитието на математиката у нас през последните 25 години. В: Физико- математическо списание, том 12 (45), кн. 2.

Сендова, Е. (2017). Конструкционизмът като образователна философия и култура в български контекст − в памет на Сиймър Пепърт. Математика и математическо образование, 46, 29-51.

Скордев, Г. (2013). 70-годишен юбилей. Фрагменти от паметта. Мaтематика и информатика, година LVI, кн. 1.

Тонов, И., Гъров, К., Върбанова, М., Гълъбова, Д., Павлова, Н., Гюдженов, И. (2015). 125 години подготовка на учители по математика в България. Математика и математическо образование. Сборник с доклади от XLIV Пролетна конференция на Съюз на математиците в България.

Sendov, B., & Sendova, E. (1995). East or West − GEOMLAND is Best, or Does the Answer Depend on the Angle?. In Computers and exploratory learning (pp. 59-78). Springer, Berlin, Heidelberg.

Други източници

  • Учители по математика в НПМГ: https://npmg.org/успехи/математика
  • Заповед №40 на Декана на Факултет по математика и механика от 15.10.1986 г. за назначаване на випускови ръководители и отговорници по факултети за учебната 1986/1987 г.;
  • Заповед №41 на Декана на Факултет по математика и механика от 15.10.1986 г. за назначаване на комисия за изготвяне на информация за лекциите и упражненията за зимния семестър на учебната 1986/1987 г.