През лятото на 1985 г. ръководните органи на Българска комунистическа партия възлагат на Министерство на народната просвета да подготви и започне обучение по концептуално нов общообразователен учебен предмет наречен „Информатика“ в българските училища. Това е доста отговорна и тежка задача, защото:
- няма подготвени учители;
- няма оборудвани кабинети;
- няма учебна и методическа литература.
Като следствие от това се възлага на два колектива от университетски преподаватели и учени от БАН да подготвят учебни помагала, на базата на които да започне подготовката на учителите през 1986 г.
Към месец май 1986 г. се оказва, че нито един от екипите не е завършил и предал ръкопис за учебник в Министерството. На една случайна среща между Кирил Атанасов (директор на ОМГ Пловдив) и експерта по математика Стоян Попратилов се дискутира тази проблемна ситуация и наказателните последствия, които се очаква да има. Тогава Кирил Атанасов споделя, че в неговата математическа гимназия има двама млади учители – Коста Гъров и Огнян Гаврилов, – които водят обучение по информатика в рамките на Учебно-производствен комплекс (УПК) към гимназията. От разговори с тях, той е бил запознат, че техен близък съученик, състудент и приятел – Ангел Ангелов, – който работи като учител по математика в техникума по металургия в Ботунец, също води обучение по информатика под формата на кръжок. Атанасов е предложил да се сформира екип от тези трима учители и са провели незабавно телефонни разговори с тях. Тримата са приели в рамките на 20-тина дни да изготвят помагало, на базата на което да започне подготовката за квалификация на учителите.
Незабавно е осигурен творчески отпуск за тримата млади колеги. В лабораторията ЛАСО на катедра ОМИ към Софийски университет, където Ангел Ангелов към този момент е бил аспирант, е била създадена и използвана компютърна програма за набиране и редактиране на текст наречена ГрафСис и програма ТекстПринт, с помощта на която текстът може да се разпечати на матричен принтер. С този софтуер екипът започва писането на учебника на компютър Правец 8 от рано сутрин до късна вечер без почивни дни. Така става възможно ръкописът да бъде предаден буквално 1 час преди крайния срок.
По-късно, след изготвянето на рецензия, Ангелов е бил извикан в Министерството в един петък следобед. Там са му показали бележките на рецензентите и са поискали във възможно най-кратък срок те да бъдат отразени. Той е заявил, че учебникът ще е готов за печат до понеделник в 9 ч. сутринта. Комисията, ръководена от зам. министъра, тогава се присмяла на заявения кратък и според тях невъзможен двудневен срок, тъй като не са познавали възможностите на компютърната текстообработка. Изненадата им е била огромна, когато в понеделник в 9 ч. ръкописът е бил представен редактиран, страниран и готов за печат в кабинета на зам. министъра.
В началото на октомври 1986 г. учебникът е бил отпечатан с нискокачествена печатна технология в малък, но достатъчен тираж в печатницата на Министерството. По този учебник започва мащабна квалификационна дейност за учители по цялата страна. Към момента не ни е известно дали има налични библиотечни или музейни експонати от него. Тук представяме сканиран вариант на една от авторските бройки, на която може да се види и подписа за одобрение от министъра.
>>> Изтеглете в сканиран в PDF <<<