Ролята на приложните задачи от училищния курс за целите на обучението
ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД
на Ралица Любомирова Стаменкова
професионално направление 1.3 „Педагогика на обучението по…“
научна специалност: Методика на обучението математика и информатика
с научен ръководител проф. д-р Иван Тонов
Успешно защитен на 28.03.2024 г.
Обект на изследването е използването и прилагането на знанията за функции при решаване на практически задачи в обучението по математика в гимназиалния курс на обучение.
Предмет на изследването е значението на приложните задачи за развитието на когнитивни и метакогнитивни умения и компетентности при ученици в първи и втори гимназиален етап.
Цел на дисертационния труд е изследователски разрез на приложните задачи с оглед на тяхната роля за развитие на математическото мислене, уменията и компетентностите на учениците.
Работни хипотези:
- Приложните задачи са един от инструментите за постигане на целите, посочени в Стратегическата рамка. Те повишават интереса и мотивацията, като дава примери за използването на конкретните познания по математика в различни сфери от живота и развиват умения за учене през целия живот.
- Работата по приложни задачи развива до голяма степен уменията на 21. век и подготвя гимназистите за следващия етап от образованието им. Такива задачи спомагат постигането на целите на образованието по математика като в по-голяма степен развиват заложените ключови компетентности – критично мислене, аналитично четене, problem-solving, творчество. Преходът от текст към математически модел създава връзка между теория и практика. Творчеството се изразява, както в решението на конкретна задача, така и в умението да се създават нови такива.
- Приложните задачи в по-голяма степен затрудняват дори ученици с добра математическа подготовка. Богатата тематика на задачите е важна за изграждане на аналитично-евристично мислене.
- Целенасочената работа по такива задачи има значение за изграждане на когнитивните и метакогнитивни модели, тренира концентрираното четене и повишава самодисциплината.
- С оглед глобализацията, мобилността и целта за Европейско пространство за образование (ЕПО) до 2025 г. е необходимо курсът на обучение да се допълни с практически задачи в синхрон със заложеното учебно съдържание. Това е полезно за повишаване на конкурентоспособността и възможността за мобилност на зрелостниците.
- В контекста на учене през целия живот учителите също трябва да развиват уменията си, да учат, да търсят и опознават нови образователни технологии и инструменти.
Задачи:
- Да се направи структуриран обзор на литературни източници, анализиращи ролята на приложните задачи в курса на обучение по математика. Да се разгледат сходни изследвания като се вземат под внимание: използваните методи; заложените хипотези; направените изводи.
- Да се съпоставят: действащите в Република България нормативни документи и програми за образованието в прогимназиален и гимназиален етап; документите на ЕК за развитие на образованието – особено тези, които засягат България като членка на Европейския съюз.
- Да се съпоставят: действащите учебници в България, чуждестранни учебници. Да се систематизират добри практики от други образователни системи, които могат да се адаптират и да обогатят курса на обучение по математика.
- Да се анализира ролята на приложните задачи като инструмент за осъществяване на междупредметни връзки. Училищният курс на обучение е съвкупност от знания и умения в различни области. Задачи, комбиниращи проблематика от различни сфери, предлагат обединяващ модел на познанието.
- Да се установи доколко има нужда и как е възможно да се допълни курсът на обучение по математика с приложни задачи без това да намалява теорията и рутинните задачи, които са заложени в действащите учебници.
- Да се опише и аргументира как чрез приложните задачи се развиват компетентностите, когнитивни и метакогнитивните умения и уменията на 21. век, заложени от Европейската компетентностна рамка (ЕКР) – аналитичното четене, знанията по математика, problem-solving, нивото на дигитална компетентност, творчество и иновации, критично мислене, преценка и самооценка.
- Чрез изследване на терен да се проследят трудностите в осъществяване на връзка между теоретични познания и тяхното приложение на практика, уменията на учениците да съставят математически модел на приложна задача и подходите, които използват, за решаването ѝ. Допълнителни аспекти на разглеждане са изявеното творчество, самоинициатива и нивото на прилагане на дигиталните технологии.