Скъпи студенти, добре дошли в страницата с история на Кабинет 216. От 2022 г. той се превърна в учебната зала за водене на лекции и упражнения, каквато я познавате и днес, но преди това е бил мястото, където са творили няколко именити преподаватели на нашия факултет. Тук ще ви запознаем с тяхната кратка биография и история. Но кабинет 216 не е бил просто тяхното работно място! Той е бил средище за физическа и духовна среща на единомишленици, обединени от отношението си към математиката. Още първият му стопанин го е превърнал в място, където преподаватели, студенти, кандидат-студенти, специализанти, докторанти, учители, родители и други посетители са търсили и намирали добрата книга, новото списание, професионалната консултация, търсения съвет или просто точното място за професионалния разговор. Вратите му винаги са били отворени за всеки, а вътре гостите са били посрещани топло и радушно. Заради богатата колекция от научна литература, той е бил често посещавано място от всякакви преподаватели, като за някои научни направления е бил изключително ценен извор на уникални знания. Колега ни сподели как веднъж първокурсник случайно отворил вратата и като видял обстановката възкликнал:
– А, ето къде била библиотеката на факултета!
Първи в кабинета се нанася колоритният проф. Алипи Матеев. Той е бил декан на факултета (1963 – 1966) и зам. декан в няколко ръководства, ръководител на катедра по Обща и приложна математика и ръководител на катедра Методика на обучението по математика. С преместването на факултета в сегашната сграда на бул. Джеймс Баучер №5, което съвпада по време и със създаването на Единен център по математика и механика, той става ръководител на сектор Обучение по математика, а сегашният кабинет 216 (тогава с номер 215) става негов работен. Научните трудове на Матеев се разпростират в различни области – математическа статистика, субхармонични функции, комплексен анализ и (най-вече) диференциална геометрия. Лекциите, които е чел, са свързани с Аналитична геометрия, Проективна геометрия, Дескриптивна геометрия, Елементарна геометрия, Диференциална геометрия, Елиптична геометрия, Диференциално и интегрално смятане, Теория на външните форми и Локална теория на групите на Ли. Създател е и главен редактор на списание Математика. Подробна биография за творческия живот на този велик български математик може да намерите в статията от Музей на математиката и информатиката. Извън научните си постижения, това, с което е останал завинаги в сърцата на няколко поколения студенти, е начинът, по който е преподавал. Характерна черта в неговите лекции е, че е умеел да забавлява аудиторията по много обаятелен начин. За хуморът на Алипи Матеев са издавани книги и се пази незабравим спомен с поредица от вицове, свързани с него. По записки от негови лекции и до днес помним шеговитите му определения, с които е забавлявал аудиторията си, като например Геометрията е наука, която ни учи да правим верни заключения от неточни чертежи и Методиката е наука, която учи учителя как да преподава дори това, което не знае. Питал студентите знаете ли как е „множество“ на турски и когато не можели да отговорят, той им казвал калабалък и след това ползвали така дефинирания термин по време на лекцията. Често се е шегувал и с колегите си. Например по време на разгорещен дебат на един съвет казал:
– Колеги, като чуя „чиста математика“ и „опитна физика“ започвам да се чудя дали математиците се делим на „чисти“ и „мръсни“, а физиците на „опитни“ и „неопитни“?
А веднъж в счетоводството го попитали на коя улица живее заради попълване на един документ и той възмутен отговорил: аз да не съм уличник, че да живея на улицата! Подобни истории под формата на вицове и анекдоти се разпростират из студентските среди в цяла България и до днес.
След смъртта на проф. Матеев, през 1979 г., в кабинета се нанася доц. Александър Гьонов. Той е бил вторият декан на самостоятелния Математически факултет в периода 1966 – 1968 г., наследявайки този пост именно от Матеев. Освен човек с богат преподавателски опит, между 1971 и 1980 г. е бил зам. министър на образованието и в това си качество е бил сред инициаторите за модернизация на училищното образование като цяло и това по математика в частност. Плодовете от тогавашната визия на екипа в Министерство на народната просвета, с която е експериментирано въвеждането на изучаване на информатика първо в математическите гимназии, а после (от средата на 80-те) и в останалите училища (България е четвъртата държава в света, която го прави), ние определено ги берем и до днес чрез силния ИКТ сектор в нашата икономика. Смеем да твърдим, че Александър Гьонов е бил сред дейните участници в този екип. Бил е и сред инициаторите за трансформирането на Българското математическо дружество в Съюз на математиците в България. Водил е лекции по Аналитична геометрия, Дескриптивна геометрия, Риманова геометрия, Проекционни методи и Диференциална геометрия. Научните му интереси са били в областта на Диференциална геометрия на точкови и праволинейни съвкупности, и Риманови многообразия. За повече информация прочетете неговата кратка биографична справка.
А какво да кажем за проф. Грозьо Станилов? Посветен на геометрията, автор на над 110 научни публикации и около 20 учебника, той допреди няколко години продължаваше да преподава с плам и ентусиазъм като на млад асистент въпреки, че отдавна беше в пенсионна възраст. Започва кариерата си в Машинно-електротехническия институт (днешния. Технически университет – София), специализира в Киев, после става стипендиант за Университета на Бон (на няколко пъти) и специализант в Института Макс Планк. Грозьо Станилов става доцент (1971) и после професор (1983) към Математическия институт (днешен Институт по математика и информатика) при БАН. Обединението между института на БАН и факултета на Софийски университет го докосва, а после пренася изцяло като много уважаван наш преподавател. Основните му научни интереси са в Локална диференциална геометрия, Интегрална геометрия, Риманови многообразия и Компютърни методи в геометрията. Чел е редица лекции към катедра Геометрия, на която е бил и ръководител: Аналитична геометрия, Диференциална геометрия, Линейна алгебра и аналитична геометрия, Двуосна геометрия и нейни обобщения. Групи на Ли и техни геометрии, Интегрална геометрия, Риманова геометрия, Предмет на геометрията, Геометрични вероятности, Ерлангенска програма на Феликс Клайн, Приложения на компютърната алгебра в геометрията, Компютърни методи в геометрията, и др. Прочетете по-подробно биографията му тук. Подобно на Алипи Матеев, проф. Станилов се открояваше с хумора си по време на своите лекции. Шегите и закачките със студентите винаги допринасяха за една ведра и приятна обстановка за учене. Например на една встъпителна лекция по избираемия предмет Геометрични вероятности и интегрална геометрия нисичкия професор, вече от няколко години пенсионер, облечен традиционно в негов стил с леко дълга бяла престилка, влезе намръщен и огледа с изключително строг поглед залата. Студентите, които допреди това водиха шумни разговори, веднага се смълчаха. Той се спря и почака на вратата – буквално застана като замръзнал там. Поддържаше суровата си гримаса, с което усили неловкото чувство у всички. Създаде се осезаемо напрежение. Най-сетне изведнъж лицето на професора грейна като от някакъв внезапен прилив на щастие и той възкликна с широка усмивка:
– Ето, пак така стана. Винаги съм се чудил защо все най-хубавите и най-умните студенти записват моите курсове! Казаха ми колеги, че днешните младежи ставали все по-лоши спрямо предишните, ама ето, че няма нищо вярно в това – я да ви видят вас колко сте готини!
В средата на 80-те проф. Иван Тонов е поканен от проф. Грозьо Станилов да работят съвместно в каб. 216. От тогава до превръщането на кабинета в учебна зала това е мястото, където проф. Тонов работеше над научните си трудове, учебници, неизброимото количество конкурсни задачи за математически състезания и олимпиади, подготовка на лекции по Теория на числата, Училищен курс по алгебра и анализ, Евристични стратегии за решаване на задачи по математика, и др. От 1971 г. е участник в подготовката на студентските отбори за национални и международни математически състезания. Инициатор е на Балканската олимпиада по математика, която е утвърдено международно състезание с голям авторитет. Основоположник е на Junior Balkan Mathematical Olympiads (JBMO), която е насочена към стимулиране на талантливи ученици от основната степен на училищата. Над 9 години е бил ръководител на катедра Обучение по математика и информатика (ОМИ), където основава и е дългогодишен ръководител на магистърската програма Технологии за обучение по математика и информатика (ТОМИ). Написва редица учебници по математика и е автор на десетки статии свързани с методика на обучение по математика и история на математиката. Макар и пенсионер, проф. Тонов продължава да радва студентите от учителската специалност на факултета и пренася ценния си опит в методиката на математиката като периодично изнася лекции като гост-преподавател. Подобно на останалите споменати, Иван Тонов също няма как да не бъде запомнен с честите вицове, анекдоти и шеги. Може би има нещо в кабинет 216, което влияе на хората и ги кара да са забавни и лъчезарни? Да не би там да витае духът на проф. Матеев!
Макар и за кратко, през 90-те кабинетът е приютил и доц. Михаил Гаврилов. Неговата кариера във факултета започва през 1962 г. Специализира теоретична механика в Московския държавен университет и само за десет години се хабилитира. Тогава става и заместник-декан (1972-1979), т.е. е бил в състава на първото ръководство в новата сграда. В Единния център по математика и механика е бил ръководител на сектор Алгебра. Става Декан на Факултета по математика и информатика в периода 1991-1995 г. Научните му интереси са били основно в областта на алгебрата и теория на числата. Водил е лекции по Обща алгебра, Линейна алгебра, Висша алгебра и Теория на пръстените. Във Видински алманах можем да видим кратка справка, от която става ясно, че през кариерата си има общо над 150 научни публикации. Почива твърде млад – едва на 60 г. – през 1998 г., с което оставя неутешима болка в сърцата на колеги и студенти.
Доц. Таня Тонова, съпруга на проф. Иван Тонов, се присъединява в творческия колектив на кабинет 216 през 2000 г. Преди това е работила като математик и научен сътрудник в Института по механика и биомеханика към БАН. Като преподавател води семинарни упражнения по Аналитична механика, Аналитична геометрия, Математически анализ, Училищен курс по алгебра и анализ, Методика на обучението по математика – обща и специална методика, и др. След хабилитацията си през 2014 г. започва да води лекции основно за специалност Математика и информатика и магистърска програма ТОМИ. Създава и утвърждава няколко авторски курсове във факултета, като например Компютърна евристика, Съвременни образователни технологии и Познавателни процеси в математиката. Преди пенсионирането си е ръководител на катедра ОМИ и ръководител на магистърска програма ТОМИ. Участва в написването на множество учебници по математика и публикува десетки статии свързани с методика на обучение по математика. Днес продължава да споделя незаменимия си преподавателски опит със студентите от бакалавърската, магистърската и докторската степен на специалността за учители по математика.
24.11.2022 г.
Автори: Филип Петров и Юлиян Цанков